МНОГОСЛО̀ВИЕ, мн. -ия, ср. Излишество от думи (в реч, разговор, книга и под.); многословност. Не обичаше многословието, предпочиташе краткия военен език. НА, 1959, бр. 3439, 2. На истинската обич са чужди словоохотливостта и многословието. Лит. ХI кл, 76. В желанието си [Давид Овадия] да не изпадне в многословие, в шумно фразьорство, а да даде прост, ясен, конкретен израз на стихотворенията си, той достига на места до езикова бедност и сухота. Ив. Сестримски, С, 1951, кн. 10, 194. — Не са по-малки и моите злочестини. — Вярвам, каза ми го вече, дружке, но не ми разказа някои подробности, защото аз тя възпрях с моите многословия. Π. Р. Славейков, ЦП III, 27. Не можем да оставим без внимание превода на Омировата „Илиада“ .. Предметът е сериозен и ние молим читателя да ни награди още малко с търпението си да бъде благосклонен към многословието ни. Н. Бончев, Съч. I, 115.