МНОГОСЛО̀ВНО нареч. С излишество от думи. Младен още не беше седнал, когато тя несвързано и многословно започна да му обяснява защо е дошла. А. Наковски, МП, 195. Челеби Мехмед бе подхванал многословно и сладкодумно, а останалите уж го слушаха прехласнато, защото докато говореше той Селим хан нямаше да пита тях, да кара тях да говорят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 559. Когато победител се оказва Офицерът, той предава своя спасител и всичките му другари в ръцете на палачите. Авторката не коментира многословно тези факти, но внимателно търси отражението им в психиката и поведението на останалите герои и чрез тях им дава оценка. Н. Каралиева, Б, 103.


Източник: Речник на българския език (онлайн)