МНОГОСТРАДА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който е страдал много; нещастен, злощастен. Споменът за отец Матей Преображенски ще остане да сияе в сърцата на българите, .. Защото отец Матей не живееше за себе си, а за своите многострадални братя и сестри българи. Д. Марчевски, ДВ, 96. Шъта неуморно по Румъния Софроний Врачански, .. Така многострадалният следовник на Паисия свързва родолюбието на българина с любовта му към Русия. ВН, 1964, бр. 3876, 4. — Има ли някой, който би се поколебал да даде живота си, за да дари свободата на нашия многострадален народ? Ст. Дичев, ЗСI, 130.
2. Който изразява дълбоко страдание. Многострадална усмивка. Многострадален поглед.
3. Който е изпълнен със страдание. Ние, при сичкия си оптимизъм, не можеме да забележиме решително никакво олучшение [подобряване] в неговия [на народа] многострадален живот. Хр. Ботев, Съч. 1929, 139.