МНОГОСТРУ̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За музикален инструмент — който има много струни. Там [в Италия] сродниците на руските струнни инструменти.. сложили начало на вече забравените многострунни виоли. НТМ, 1961, кн. 7, 8. Откъм стълбището дръннаха мандолини и многострунни китари. А. Христофоров, А, 258. Свири някога и по сватби, като приглаша с голямата си многострунна сантура на цигуларите. Т. Влайков, Съч. III, 4.