МНОГОСЪЮ̀ЗИЕ, мн. няма, ср. Литер. Стилистична фигура, при която нарочно се увеличава броят на съюзите в изречението, обикновено при свързване на еднородни части, с цел да се изтъкне ролята на всяка от тях и да се подсили изразителността на речта.
