МНОГОТЀМИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Наличие на голям брой (множество) теми (обикн. в дейността на научен институт, издателство и под.). В научната работа многотемието е бич, там трябва само да се задълбочава и разширява. В. Люцканова, МИ, 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)