МНОГОТО̀НЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който тежи много тонове. Монтажниците му се радваха, а той [кранът] .. с кралимарковска сила пое многотонните машини и кротко ги постави там, където му посочи русата кранистка от стъклената будка. Д. Кисьов, Щ, 514. Трюмовете ѝ [на „Санта Женевиева“] били открити и когато водата я заляла, огромна тежест се прибавила към многотонния товар от сол и повлякла кораба към дъното. К, 1963, кн. 3, 19. В даден момент чрез натискане на едно копче или определен лост човек може да спре или да пусне в действие мощни мотори, да накара крана да издигне многотонни тежести. Физ. VIII кл, 1965, 97. От кактуси с размери на малко картофче, едва стотина грама тежко, се стига до кактуси гиганти до 20 метра високи и с многотонна маса! ВН, 1958, бр. 2069, 4.

2. Който има вместимост от много тонове. Основите на сградите се копаят с багери, които се обслужват с многотонни камиони. ВН, 1963, бр. 3799, 1. Многотонен резервоар.

МНОГОТО̀НЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. За звук, глас, песен и под. — който е разнообразен по тон; многозвучен. Понякога вятърът проникваше в коридорите през бойниците на кулите и къщата се изпълваше със странни, многотонни звуци, като че някой свиреше на огромна флейта. Ст. Загорчинов, ЛСС, 29-30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)