МНОГОТО̀ЧИЕ, мн. -ия, ср. Грам. Препинателен знак от три или повече поредни точки, употребяван обикновено за отбелязване на пропуснат или незавършен текст. Подробно описаните срещи със „загадъчната Лаура“ са изпълнени с лирични отстъпления, .., с недоизказани изречения, завършващи с многоточия, удивителни и въпросителни. М. Кремен, РЯ, 379. Текстът е предаден с малки съкращения, означени с многоточие. Б. Ангелов, ЛС, 313. Под тях [думите] се чувства един друг диалог, който двамата герои много добре разбират. Дори и многоточията, и недоизказаността понякога говорят повече от обикновените думи. Лит. ХIкл, 266.