МНОГОТРА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. Рядко. Който трае, продължава дълго, твърде дълго време. Нищо не е многотрайно, нищо не е вечно. Л. Каравелов, Съч. I, 82.


Източник: Речник на българския език (онлайн)