МНОГОТРУ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който е много труден. И Ненко повече се прилепяше на длъжността си, която правеше светла епоха в неговото тъмно и многотрудно съществувание. Ив. Вазов, Съч. ХI, 97. Тоя наш знаменит съотечественик [Раковски], като е презрял всичките привременни удоволствия на лъжовний свят, посвятил е живота си в многотрудното и мъчно поприще на народното свестявание и развитие. ДЗ, 1868, бр. 47, 176. В това многотрудно дело [превеждането на богослужебните книги] без сяко сумнение участвували са и най-първите ученици Кирилови и Методиеви. Хр. Йоанович, Ц (превод), 4-5. И такъв [упорит] мъж требуваше за многотрудната мисионерска деятелност. Й. Груев, СП (превод), 57.