МНОГОТЪРПЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който притежава голямо търпение, който търпи, понася много. Нечестивият ли размъти духовете на грешните раби божи, та взеха да общуват с безбожниците, за които всеблагият, многотърпелив и великодушен Бог е отредил гръм, мълнии? ВН, 1960, бр. 2675, 4. Съпругът мие чинии .., мете и бърше прах и най-сетне, .., присяда на дивана и си дава сметка колко несправедлив е бил досега към милата си и многотърпелива дружка в живота. ВН, 1958, бр. 2036, 4. Кой накара дълготърпеливите и многотърпеливите българе със своя блудни и свирепи характер да въстанат против христиенските пастири? БГ, 1870, 21.