МНОГОУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отличава с голяма начетеност, ерудиция, образованост. В Хаджи Генчовото училище са учат около двесте деца и в къщата на тоя многоучен учител почти нищо са не е работило без това, щото децата да не приложат към общите дела и своите отделни сили. Л. Каравелов, Съч. II, 21. Узна също, че директор на колежа бе многоученият отец Меранда, който владеел двадесет езика, включително староеврейски и японски. Д. Димов, ОД, 142. Разбира се, че ако Кирил и Методий да би биле гръци, както говорят някои многоучени мъже, то тие никога не би са решиле да създадат славянската азбука. СбС, 33.