МНОГОЦВЀТИЕ, мн. няма, ср. Поет. Изобилие от много цветове, багри, тонове; пъстрота, многоцветност, многобагрие, многобагреност. В изгубилите блясък очи не се отражаваха ни синевата на небето, нито китното многоцветие на пролетта. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 57. Сиянието на зората се сипеше бързо, прогонваше нощните сенки и багреше пейзажа с нежното многоцветие на деня. Д. Димов, Т, 556. Чайките се стрелкаха, изплашени от шума и се издигаха над водната шир, сякаш потъваха в многоцветието на небето. Д. Добревски, БКН, 5.