МНОГОЦЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. 1. Който има голяма стойност; скъп, скъпоценен, драгоценен. Императорът от страх, за да го не пребият, върна ся в Цариград. На тръгванието си из Солун, всичкото си съкровище от злато и сребро и други многоценни вещи предал на Михаила Ибаса. Д. Войников, КВИ, 124-125. Управителите на фабриките поднесоха на Маргарита и на придворните госпожи пояси и мантил коприняни и многоценни. Н. Михайловски, ПА (превод), 53. И тогава взе свой златий перстен, и опаса пояс многоценен, и ги обви в порфирна завеса, и предаде на своя невеста. К. Огнянович, ЖА, 26.
2. Който има голямо значение, важност, който се цени високо от някого; скъпоценен, драгоценен. Тая кула е многоценна принадлежност на манастира — в очите на археолога, туриста или поета. Ив. Вазов, Съч. ХV, 75. Начна да разумява, че Св. Писание е наистина чудна и многоценна книга. Псих. 1861, 116. Атил гледаше с нерадо сърце продължението на тия опустошения и грабежи, които му разпръснуваха войските и му губяха многоценното время, което му беше потребно за изпълнението на воинския му план. Г. Кръстевич, ИБ, 364. Моля всеблагого аз нижайший, дано всемогъща ръка негова закриля и Ви дарува всегда многоценното здравие, което е най-драго нечто человеку. АНГ I, 76.
◊ Многоценен камък (камен). Обикн. мн. Остар. Скъпоценен камък. Тютюнът и картофите от Америка са пренесени и разпространени по сичкия свят .. От руди има доста злато и други, както и многоценни камъни различни. Ив. Момчилов, МПЗ, 61. И пак думам как человек без жена като лозе без оградина е: градина без източник, .., пръстен без многоценен камен, .., и диамант без греяне. ВУХБ (превод), 22.