МНОГОЧА̀КАН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Многоочакван, дългоочакван. Посрещачите се оживиха. Те бързо оставиха чашите и като забравиха да платят, вкупом се отправиха по перона към оная посока, отдето се задаваше многочаканият влак. Ст. Дичев, ЗС I, 364. — Юнаци! Наближи вече многочаканото време. Вие сами знаете — Черна гора и Херцеговина горят. Огънят на войната иде и насам! Ст. Дичев, ЗС I, 130.