МНОГОЧЍСЛЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от многочислен; многобройност. Не по-малко тежка беше защитата и на останалите позиции. И там бе същото. Превъзходството на врага във въоръжение и многочисленост правеше изхода на боя трагичен. Г. Караиванов, П, 42. Тие племена са българския и сръбския народи, които .. по своята уважителна многочисленост са обърнале вече на себе си вниманието на Европа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 178. От най-напред те [славяните] бяха едно с готите, .., а най-подир съставиха як един съюз под името на българите, като запазиха пак своята самобитност, поради тяхната многочисленост. Т. Шишков, ИБН, 59.