МНОГОЧЛЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се състои от много членове, много души. Той е работник като мене, беден занаятчия. Има само две ръце, няколко чука и една наковалня. С тях прехранва честно многочленното си семейство. П. Здравков, НД, 158. При по-други качества на баща му, .., Фотинов може би щеше да си умре мизерен абаджия в Самоков, с многочленна гладна челяд. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 617.
2. Който се състои от няколко члена, от няколко елемента. Той [законодателят] изучва неговите [на народа] нужди и, .., тогази той приготвя закона и го поднася на многочленни тела, в които той са разисква публично преди да стане закон на държавата. ДЗОИ I (превод), Х. Точка със запятая в славянския язик ся употребява за въпросителни, .., а сега у просвящения разделя членовете на многочленния период. Ив. Момчилов, ПСЕ, 175.