МНОГОШУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който е много шумен. Вървя по тротоара на многошумната улица и се заглеждам по витрините на магазините. Г. Белев, КВА, 293. Такъв многошумен център привличаше, особено в празнични дни, купове гости миряни. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 61. Кипеше животът, пъстрият многошумен живот на хилядите, десетките и стотини хиляди човешки тълпи, но аз бях чужд, случаен пришелец, който не можеше да живее и диша в далечната африканска земя. Ст. Кринчев, ЗР, 378.