МНО̀ЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Множествено число. Грам. Граматическо значение при имената и глаголите, която показва, че става дума за повече от един предмет или повече от едно лице. Събирателното съществително име не представя форма за множествено число на името, с което означаваме единиците, които образуват сборния предмет: войник-войни-ци-войска, овца-овци-стадо, студент-студен-ти-студентство. Л. Андрейчин и др., БГ, 61. Само в множествено число ся употребляват врата, кола, ножици, нощви (казват и нощва). С. Радулов, НГ, 34.