МНОЖЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Мат. За число — който се умножава при аритметичното действие умножение. Умножение е съкратено събирание, в което множимото число ся взима за съставление сбора толкова пъти, колкото множителят съдържи в себе единици. Хр. Данов, ТПЧ, 46. Но да ся тръси произведение чрез събирание множимите числа дава много работа. Хр. Данов, ТПЧ, 46.