МНО̀ЖИЧКО нареч. Рядко. Умал. от много; множко. Новото учение, което в първото време.. ни са показа и смешно, и безцелно, не намери между назе особено съчувствие именно затова, защото главите ни бяха набиени с „Блажен муж“ и защото лазарниците ни бяха множичко. Л. Каравелов, Н, 1881, кн. 1, 21.