МНОЗИНСТВО̀, мн. (рядко) -а̀, ср. 1. Повече, по-голяма част от известен брой хора; болшинство. Нашите бащи .. нямаха щастието да се борят за свой идеал; те са прегръщали идеала на мнозинството, на тълпата. Π. Р. Славейков, Събр. съч. VI (1), 46. След като тюркските българи били асимилирани от славянското мнозинство, .., изплувало и се наложило като общо национално име за всички славянски племена, .., името блъгарин. Б. Ангелов, ЛС, 148. Нали си има мнозинство от свои хора и те нали са добри и здраво държат с него? Т. Влайков, Съч. III, 261. Оживените разисквания накрай стихнаха и по лицата на мнозинството селяни се четеше загриженост. Кр. Григоров, Н, 17. Може би и тя [историята] става вече обикновена от евтиния възторг и празното любопитство на мнозинствата. Й. Йовков, Разк. I, 114. Към Балканите .. се движеха огромни човешки маси — мъже, жени, деца, младежи. В мнозинството си това бяха измъчени, бледи, изтощени.. човешки същества, преживели тежки страдания. Мл. Исаев, Н, 493.
2. Само ед. Броят на гласовете в повече, които получава при гласуване даден кандидат в сравнение с останалите. На другия ден получихме с облекчение и радост телеграмата, че е бил избран със значително мнозинство. И с малки прекъсвания баща ми беше избиран 30 години за народен представител. СбЦГМГ, 329. В първите законодателни избори [във Франция], произведени според конституцията от 1875 г., републиканците получили мнозинство. Ист. Х кл, 129.
◊ Абсолютно мнозинство. При гласуване — повече от половината гласове от броя на гласувалите; обикновено мнозинство. Квалифицирано мнозинство. При гласуване — две трети от гласовете на участвалите в гласуването. Обикновено мнозинство. При гласуване — повече от половината гласове от броя на гласувалите; абсолютно мнозинство. Относително мнозинство. При гласуване — най-много от подадените общо гласове, макар те да не представляват повече от половината от гласовете на участвалите в гласуването.