МНЯ, мниш и мнеш, мин. св. мних и мнях, прич. мин. св. деят мня̀л, мня̀ла, мня̀ло, мн. мнѐли, несв., прех. и непрех. Диал. Мисля, на мнение съм. — А хората мислеха, че бог мълви чрез тях —.. И мняха мнозина, че тачат бога. А — сатана тачеха. Н. Райнов, КЦ, 12. Вий може би да мните, / че кат го вкарате в беля, ще възродите / духът му? Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 94. Мъже, жени, деца отиваха да гледат това невинно и толко хубаво детенце, .., но всякой мнеше, че бе дълбоко заспало! ЦВ, 1857, бр. 328, 127. Не са всите приятели, които ся показуват само словом приятели, за чтото многажди ся прелъщаваме, като мниме, че сме нашли верен приятел. А. Гранитски, ПР (превод), 76. мня се страд. Старостта не тряба да ся мни за част на живота. А. Гранитски, ПР (превод), 28.