МОБИЛИЗЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мобилизирам и от мобилизирам се. Как бе попаднал в пехотната рота не бе съвсем ясно, защото годините му надхвърляха пределния за мобилизиране набор. П. Вежинов, ВР, 49. Трети са чудят защо е военното приготовление на Росия, какво значи мобилизирането на италианската войска. НБ, 1876, бр. 49, 192.


Източник: Речник на българския език (онлайн)