МОГУ̀ЩЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Могъществен; могъщ. Още по-много радва взора величественият смръч, .. Как мощно, как мъжествено изтака той своя могуществен ствол. Ив. Вазов, Съч. ХV, 55. Тия два могуществени народа, българе и франки, ся залавяли за оръжие и честта преминувала ту на едната, ту на другата страна. Д. Войников, КБИ, 31-32. Само на северозапад тя [Персия] не била отделена със значителни прегради от Гръция; независимостта на тази страна отравяла спокойствието и гордостта на могуществения цар. Н. Михайловски, РВИ (превод), 108. От тъмните ѝ и сплетени обяснения .. заключавах, че само един могуществен нравствен импулс беше в състояние да внуши толкова кураж — любовта. Ив. Вазов, Съч. ХII, 100-101.