МОГУ̀ЩЕСТВЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от могуществен; могъщественост, могъщност. Тя [Рила] поразяваше със своята могущественост, горделивост, необятно величие. Ив. Вазов, Съч. ХV, 140.
