МОГЪ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има извънредно голяма сила; мощен. Сега той равнодушно посрещаше жетвата — най-щастливото време за него, което го съживяваше, .., правеше го могъщ, весел и пъргав като дете. Елин Пелин, Съч. III, 25. Еленът Суран, гордият горски хубавец, се повали на една страна. Могъщото до преди малко тяло потрепера и се отпусна. О. Василев, ДГ, 51. Той [Козак] е набит, .., среден е на ръст, с широки, могъщи гърди, които дишат здраво и сигурно. Г. Караславов, Избр. съч. III, 272. На голяма правоъгълна поляна, която обхващаше около стотина декара, цялата заградена с високи могъщи брястове, със стари клонести върби, .., бяха се събрали хиляди хора. Г. Караславов, ОХ I, 162. Цяла се обърна към детето си, .. и дълго гледа момичето си мълчаливо, с мокра паница в разголените си могъщи ръце. Д. Талев, ПК, 241. // Величествен, внушителен. Гледам през прозореца си могъщия силует на Витоша, забулена от златистата мъгла на възходящето слънце. Ив. Вазов, ПЕМ, 139. На север хоризонтът [на Тирана] се изпълва с могъща висока тъмнозелена планина. Н. Фурнаджиев, МП, 111-112. И ясно се вижда, че единственият поминък, който не би бил в противоречие с тая могъща и дива природа, това е скотовъдството. Й. Йовков, Разк. II, 35.
2. Който има власт, влияние, възможности, мощ; мощен. Римската империя станала най-могъща през II в. от н. е. Това време било наричано Златен век. Ист. V кл, 229. Ние, славяните, сме един от най-великите и най-могъщите народи на Европа. НБ, 1877, бр. 68, 263.
3. За душевни преживявания — много силен, много голям. Хорът замлъкваше на свой ред и след него почваше музиката и в нейните звукове по-широко и по-силно трептеше това могъщо и непонятно чувство, за което думите на самата песен бяха малко и недостатъчно изразителни. Й. Йовков, Разк. III, 80. Отначало по един-два часа след обеда и вечерята, той не можеше да мисли комай за нищо друго, освен за тютюн. Но Борис побеждаваше всички пристъпи и изкушения на могъщия навик. Г. Караславов, Т, 108. В слушалката настана тишина. В тоя миг подполковник Коняров изпитваше могъщо желание да види лицето на своя събеседник. П. Вежинов, НС, 120. В столицата бе открита изложбата с картини от Дрезденската галерия. Стотици и хиляди граждани пристъпят с трепет из залите на Националната художествена галерия, за да се насладят на могъщия копнеж към красота. ЛФ, 1958, бр. 38, 3. Млад сокол разперил / във простора младите крила — /колко си могъща, моя вяра, / пила виното на младостта. Кр. Белев, ПЗБ, 65.
— Друга (остар. книж.) форма: могу̀щ.