МОГЪ̀ЩЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Могъщ. На руската мисъл предстои още широко поприще за развитие и за творческа деятелност; гигантските сили на могъществената династия не са се развъртяли още. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 165. „А можел ли е такъв един човек (Методий), който е възвещавал и превождал словото Божие на славянски език, да остане хладнокръвен в онова време, когато са е приготовляла да приеме Божието слово най-могъществената и най-ближната славянска държава?“ КМБП, 48.
— Друга форма: могу̀ществен.