МОГЪ̀ЩЕСТВО ср. Извънредно голяма сила, власт, влияние; мощ. Към средата на II хилядолетие пр. н. е. египетската държава достигнала най-голямото си могъщество. Ист. V кл, 49. „Могъществото на един народ лежи в мъдростта на неговия господар.“ Г. Стаматов, Разк. I, 87. Вие хората сте много глупави. Все със страданията си обичате да се хвалите. Похвали ми се с нещо друго, нещо, което си завоювал, което си прескочил, което си придобил с могъществото си, с усилието на волята си. Елин Пелин, Съч. I, 210. — Ниагара е пред мен! .. Могъществото на природата поразява, затова човек се чувствува толкова развълнуван. Г. Белев, КВА, 118-120.
— Друга (остар. и книж.) форма: могу̀щество.