МО̀ДА ж. 1. Съвкупност от вкусове и навици, господстващи в някоя сфера на бита или културата на определено общество за известен период от време, обикн. краткотраен. Тя не беше се повлияла от модата, не поръчваше рокли във Виена. Беше си облечена скромничко, с прибрана коса. В. Геновска, СГ, 207. Той [графът] беше облечен по последна мода, изискано и просто. Д. Добревски, БКН, 46. — Едно дете — едно око. Нека да си роди още едничко, .. Ама много зеха да се вардят младите — забеляза тя строго. — Мене тая градска мода не ми харесва. Оня ден гълчах булката Иваница. „Четвърта година си с едно дете, мари снахо.“ Г. Караславов, ОХ I, 287. Нека да кажем истината: слабостта на нашите млади хора да се изкушават най-лесно от екстравагантните и преходящи моди на европейското изкуство не може да не буди една усмивка на ирония и досада. С. Радев, Худ., 1909, бр. 1-2, 18. Трябва да умеем да различаваме живите човешки преживявания на големия поет [Яворов] от темите и мотивите на литературната мода. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Българката от Ахъ Челеби е облечена с дълга до петите домашна памучна риза, на полите и ръкавите с разни фантастически от коприна краски, домашна мода. Ст. Шишков, ЖБ, 27. Европейска мода. Парижка мода. // Облекло, което отговаря на такива вкусове; модно облекло. Той [нотариусът] имаше малка дъщеря и разбираше донякъде от детска мода. Д. Димов, Т, 527. — Парижанката не е като другите жени — каза той. Тя не е човешко същество с воля и с характер, а кукла, манекен, на който парижките кроячи изпитват модите си. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 162. Като рекли: пари скрити съм имала, свидлива съм била и сама съм ги яла, .. Пък и да имам, кой си ги дава, че и аз да ги дам, та да ги пропилеят за моди и курорти нашите хубостници. Чудомир, Избр. пр, 217. След два дена Дончо Петров окачи новата фирма. Червен фон, зелени букви. Ножица. — Не ми харесва, братле! — рече Дончо Петров. — Къде се вижда, че тук се шие мъжка мода? К. Калчев, ПИЖ, 175. Дамска мода. // Със съгл. опред. Модел, разновидност, тип. — Сега съм поръчал такава мода каскет и на Белчо. — На кой Белчо? — На моя Белчо. С. Северняк, ОНК, 50. Той беше шейсетгодишен човек, .., носеше огромна рунтава шапка, .., черни потури с късо дъно, с вечно разкопчани крачоли, остаряла мода. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11. Ние са обещахме в един от преминалите броеве на „Знаме“ да поговориме за това нова мода периодическо списание и днес изпълняме своето обещание относително само четвъртата книжка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 357.
2. Нещо с нетрайна, бързопреходна популярност в областта на бита или културния живот. В онова време, когато Ленау е живял, меланхолията е била и мода. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 63. Изключително последователен и целенасочен в житейския си и творчески път, Майстора е чужд на модите и модните школи. Е. Каранфилов, Б III, 97. Те [хърватите] нямат също раболепието на сърбите пред овехтелите шаблони, нито юношеския възторг на нашите художници за всичко, което иде от странство като мода или като революционно нововъведение. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 7. Една от първите книги, които са преведени на български в тези епохи преди Освобождението, е книгата на руския голям реалист и резоньор Писарев „Разрушението на естетиката“ .. Тоя малък пример показва колко безкритични роби сме били и сме за всяка мода, стига да ни я подшушне някой. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр. 236, 1.
◊ Нова мода шантиклер. Разг. Възклицание при изразяване на силна изненада от нещо неочаквано, странно, нещо, с което не сме съгласни. Съм (излизам, ставам, идвам и под.) на мода. Моден, модерен съм (ставам и под.). Забеляза жена с шал. Старинните шалове отново бяха излезли на мода и този особено напомняше шала на майка му. Д. Дублев, ПП, 59. Започна [Апостол] да изучава самичък есперанто, който беше на мода по това време. Ил. Волен, МДС, 110.
— От фр. mode.