МОДЕРНИЗА̀ТОР м. Книж. Лице, което въвежда модерни методи в работа, дейност и др. Точно този постоянен вътрешен сблъсък е характерното за него [П. П. Славейков]. И то е най-вече, защото той не иска да е само лирически или епически поет, той иска да бъде и е модернизатор на цяла една култура, при това закъсняла култура. ФА, 2006, кн. 6, 139-140.