МОДЕРНЍСТ м. Изк. Привърженик, последовател на модернизма. Плеадата млади поети и повествователи от Яворова до днес ни дава една чиста българска реч, .. Само затова аз прощавам на модернистите поети, а сегашните, с малки изключения, са модернисти. Ив. Вазов, СНЖ, 85. Модернистите и преди всичко тяхната челна колона символистите, подобно на своите френски учители, почнаха да се насочват към нови, неизпитвани усещания, към състояния, при които действителният свят изчезва, за да се разкрие един бленуван свят светът на поетичното внушение. Ив. Богданов, СП, 21. И онези актьори, и основатели на трупи, които търсеха нови пътища за театъра и искаха да го поставят в попътен вятър на новите западни веяния, макар да бяха обновители и модернисти, си оставаха реалисти. Ст. Грудев, АБ, 68. В изложбите като че ли са застъпени изключително модернистите: експресионисти, кубисти, футуристи. К. Белев, КВ А, 251.

— От фр. moderniste.


Източник: Речник на българския език (онлайн)