МО̀ДНО нареч. Според модата, в тон с модата; модерно. Вратата, .., пропусна и един висок, прилично облечен господин, .., с черна брада, модно подстригана. Ив. Вазов, Съч. ХI, 175. Това беше сравнително млад човек [господинът с дебелия глас], .., облечен крайно модно и елегантно. П. Спасов, ХлХ, 337. Модно облечени хора.


Източник: Речник на българския език (онлайн)