МОДРИНА̀, мн. няма, ж. Рядко. Синева. На тоя час обаче, когато ти пиша, времето е доста добро, има малко облаци, но измежду тях блещи най-чистата и светла модрина. Ив. Вазов, НП, 110.


Източник: Речник на българския език (онлайн)