МО̀ДУС м. 1. Книж. Вид, начин, способ. Склонността на католическата черква към уния Хомяков правилно обяснява с нейния държавно-политически характер. Това е компромисна политическа форма с оглед завоевателните стремежи на Западната църква, създадена в условията на разделените църкви, за да се намери модус за тяхното приближаване, а оттам и тяхното присъединяване към лоното на Западната. Т. Жечев, БВ, 107. „Аз мисля, че с моето предложение ще направя добро, но вие като мислите, че е толкова лошо, ще го оттегля“. И той намери умен модус, за да го оттегли. Д. Казасов, ВП, 146. Беше застаряла почтена вдовица, която не си прави никакви илюзии за бъдещето и е съумяла да намери модус за преживяване в следвоенната икономическа криза. Пл., 1969, кн. 5, 75.
2. Във философията на ХVII и ХVIII в. — преходно свойство на отделни видове или състояния на материята за разлика от постоянните свойства.
3. Спец. В логиката — разновидности на фигурите на силогизма, които се определят от количеството, формата и взаимозависимостта на техните предпоставки и заключения.
4. Грам. Наклонение.
◊ Модус вивенди. Полит. Международно съглашение с краткосрочен характер, сключено при обстоятелства, които не позволяват в момента трайно уреждане на спора. По-късно във Фонтенебло бе постигнат някакъв „модус вивенди“ между двете страни, но Франция и на него гледаше като на къс хартия — ценна книга за печелене на колониално време. Ал. Гетман, ВС, 211.
— Лат. modus.