МО̀ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Поет. и диал. 1. За цвят — син. Далече, далече някъде се мярна и се изпречи на хоризонта като сън модрият, едвам забележим силует на планина. Елин Пелин, ЯБ, 148. Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки плъзнаха по пясъка на пустинята. Н. Райнов, БЛ, 186. А вперила во него модри очи / като че ли тя искаше, това, / що не издума със замъглени думи, / да го додума с поглед. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 157. Светлеят модри небеса, / с пурпур се изтокът облива. Ст. Чилингиров, СБД, 17. Две рудини снег йе обелило, / между них йе малко окопнйело, / по копнина секо яко цвекйе, / най-повече модра перуника. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 358.
2. Като същ. модро ср. Син цвят, синя боя. — Ама, стрино Васко, ти и отвънка ли ще варосваш?! — И отвънка. После с модро ето тука, долу, по края и около прозорците. Да ми светне къщата и отвънка. Д. Талев, ПК, 615.
◊ Модра чавка. Птица синявица2; синя гарга. Coracias garrulus.