МО̀ЖЕНЕ, мн. (разг.) -та, ср. Отгл. същ. от мога. От желанието до моженето крачката е само една, но голяма. Д. Дамянов, ПИЩ, 24. Съмнението е равносметка за чуждото можене и собственото неможене, надзъртане в бездната, която са обходили малцина белязани нещастници. Ст. Сивриев, ЗСБ, 193. Всичко се свеждаше до това, че свободата за писане се състои в моженето да пишеш. Л. Дилов, Т, 144. Може сто коли да притежаваш и цял живот да не можеш да възприемеш Пикасо. Това са различни моженета. Р. Ралин, НН, 11.