МОЗА̀ЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до мозайка. Има един град, разположен на два бряга. Там ще намериш една малка бяла черква с мозаечни икони. Тази черква е съградена от българска княгиня. А. Каралийчев, ПГ, 121. Градът [Солона-Сплит] бил разрушен от аварите, но и днес тук можем да се полюбуваме на амфитеатъра с много добре запазени каменни пейки за зрителите, на помещенията на гладиаторите, на мозаечни подове. Л. Мелнишки, ПП, 149-150. За да може пък буржоазията да действа така, че да се обогатява най-добре и най-бърже, е трябвало да се създаде много по-обширен пазар, като се скъсат ограничителните междуфеодални граници и се ликвидира с мозаечната структура на феодалната държава. А. Бешков и др., ИГ, 34.