МО̀ЗЪЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мозък (в 1 и 2 знач.). Но пъргавото ѝ мозъче работи трескаво, съобразява и ето че след малко чувам как съседната стая се изпълва с нейния смях .. — Как да нямаме Космос — с лукава подигравателност казва тя. Др. Асенов, СВ, 31-32. Вместо да пишат цифри — децата трябвало да мислят, да разгатват, да се учат за справяне с утрешните тежки гатанки на живота си. Числата имали смисъл само, ако детското мозъче би могло да долови действителното съотношение между силите и вещите. О. Василев, ЖБ, 355.