МО̀ЗЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до мозък (в 1 знач.). Но и в Берлин Брем имал постоянни разправии около своята работа, изтощил се и получил тежко и опасно за живота му мозъчно възпаление. ПН, 1934, кн. 4, 51. Мозъчният череп има приблизително яйцевидна форма и образува мозъчната кухина, която може да се схваща като внезапно разширение на гръбначния канал. Ал. Гюровски, АЧ, 88. Големите полукълба на предния мозък почти закриват другите части на мозъка. Цялата им повърхност е покрита със сиво мозъчно вещество — мозъчна кора, на която различаваме доста дълбоки гънки. С това си обясняваме и сложното поведение, което наблюдаваме у котката — проява на сложни рефлекси и инстинкти. Зоол. VII кл, 122. Мозъчен процес. Мозъчен център. Мозъчен кръвоизлив. Мозъчно сътресение. Мозъчни гънки. Мозъчни клетки. Мозъчна тъкан. Мозъчен тумор. Мозъчна операция.
◊ Мозъчна смърт. Мед. Състояние на организма, което настъпва вследствие на пълно спиране на кръвообращението в мозъка и необратимо увреждане на мозъчната кора, при запазена сърдечна дейност и апаратно поддържане на дишането. Настъпването на мозъчна смърт на организма се установява от комисия от трима лекари: реаниматор, невролог или неврохирург и специалист по основното заболяване. Ст. Раданов и др., СММД, 161. Донорът на бъбрек може да бъде здрав човек, най-често родител, или бъбрекът може да бъде взет от пациент с доказана мозъчна смърт. Н. Беловеждов и др., НУ, 842.