МОЙ, мо̀я, мо̀е, мн. мо̀и, род. и вин. (остар. и диал.) моего̀ (само за лица от м. р.), дат. мо̀ему и крат. форма (за трите рода и мн.) ми, членув. мо̀ят, мо̀ята, мо̀ето, мо̀ите и (разг.) мо̀я, мо̀йта, мо̀йто, мо̀йте, притеж. местоим. (1 л. ед.). 1. Който принадлежи по природа или е собственост на лицето, което говори за себе си, който принадлежи на мене. Когато са поопомних малко, то Марийка обви ръцете си около шията ми, притисна главата ми на гърдите си и искаше да ми каже нещо, но заплака и аз почувствувах, че нейните сълзи се леят на моето лице. Л. Каравелов, Съч. IV, 142. — Дойде Тосун бей, направи плен и пожар Клисура — мойта къща, имот, стоки, всичко — пепел. Ив. Вазов, Съч. IХ, 44. Той още чувства живот, щом може да усеща болки. Докато моят крак е като вдървен. Л. Стоянов, Х, 37. — Сто-ой! .. Тая нива няма да ореш! — Да ми даде заповед председателят! — отвърна омаслен Маринчо машинистът, .. — Никакъв председател, тая нива е моя .. — Тая нива е обща .. махай се! Ст. Даскалов, БМ, 262. — Аз купих от тойзи си побратим една нива, у която, като орах, намерих една делва жълтици; аз ги не приемам, защото купих само нивата, а тези пари не са мои, но негови. У, 1871, бр. 19, 301. // Като сказ. опред. За хазартна игра, състезание и под. — който е спечелен от мен, в който побеждавам аз. Попчето и Дерибеев играят на книги .. — Господине, защо престаяш? Играта е моя. Плати тука един франк. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 9-11. — Това [Черната акула] е прякор на негъра от Бронкс. Боксьор, който ме победи по точки. Но вторият мач ще бъде мой. Ал. Бабек, МЕ, 21.
2. Който е в някакви отношения (роднински, приятелски, служебни и др.) с лицето, което говори, с мене. — Виждаш ли двата бряста, двете дървета? Тях баща ми ги е садил с ръката си, когато аз и моят брат сме се родили. Й. Йовков, ΒΑΧ, 139. — Моя невеста ще бъдеш ти и майка на децата ми. Ст. Загорчинов, ДП, 178. — Оценки на едно ваше произведение, .. — От кого? — От моите ученици. Ив. Вазов, Съч. IХ, 194. Тежко щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело, / и като срещнеш погледът / на мойто либе хубаво, / дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене — / нейното, майко, и твойто! Хр. Ботев, Съч. 1929, 6-7. Мойта стара майка — / първа ми душманка: / на вода да ида / либе да си видя — / и тя след мене доде / вода да налее. Нар. пес., Христом. ВВ II, 215. Един от моите в това село доброжелатели, бащин ми приятел, покани ма, та ма нахрани. Г, 1863, бр. 8, 63. А я съмдошел / снаа да си тражим, / .., / за моего сина. Нар. пес., СбВСтТ, 190. Моите родители са добри хора. Δ На сватбата се срещнахме с моите и неговите родители. Δ Моите приятели заминаха на море. Моят мъж. Моята дъщеря. Моят съсед. Моята жена. Моите колеги. Моят началник. // В съчет. с човек, хора. Който се ползва с доверието, благоразположението на лицето, което говори, на който аз разчитам и вярвам. — Кой е той? Какъв е? — Манастирски човек .. гостенин .. — За какво е дошъл той? — попита усъмнен в нещо дядо Ганчо и се извърна към гостенина, който следваше колата като сянка. — Водя го .. мой човек е — отвърна сухо Тинко. Г. Караславов, СИ, 11. — Къде го [партизанина] уловиха ? — .. — В корията .. Види се, чакал да се мръкне, та като вълк да долази до селото. Но косачите го спипали — мои хора са! — гордо натърти Анадолеца. Ц. Лачева, СА, 22. — Напиши заявление. Лично ще го занеса. Най-важният е мой човек. ВН, 1960, бр. 2627, 4. // Със собств. име. Който ми е съпруг (съпруга) или дете. „Моят Алекси като султан ходи“ — беше казала за него жена му, а тия думи ги знаеше цяло село. Й. Йовков, ЧКГ, 42. — Аз като се върна вкъщи от къра и хляба омеся, и чорба направя — от всичко разбирам .. Това е, че моята Тодора малко мързелива пада, затова съм си и сиромах. П. Вежинов, ВР, 197. — И мой Яначко беше добър, сиромахът, ама лека му пръст. Имала съм късмет, че се помина. Елин Пелин, Съч. II, 22. В това също време кир Георги размишлял така: „Това момче няма да ми са изплъзне из ръцете. Аз отдавна вече търся за своето момиче добър ергенин — и намерих го. Мъжът на моя Марийка трябва да е богат, а Смилчо има около пет хиляди лири“. Л. Каравелов, Съч. IV, 148. // Като сказ. опред. За жена, мъж — който ми принадлежи интимно, сексуално. — Тая нощ Тамара е моя, или света ще раздрусам. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 69. — Аз не согласувам никоги да я [жената] зема, защото съм грозен и знам как тя не ще бъде сичката моя. ВУХБ (превод), 61. Милица жена разумна, / нали си дума Косану: / — Либе Косане, Косане, / сега съм твоя и ти мой. Нар. пес., СбВСтТ, 949. Пърсна мома да бегат, яз йе рекоф, надрекоф, / яз йе рекоф, надрекоф: „Немой, моме, не бегай, / немой, моме, не бегай, ти си мое, пък мое“. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 110.
3. Към който принадлежи, като част от някаква общност, колектив, лицето, което говори. „Кажи ми, сестро, де е Караджата?/ Де е и мойта вярна дружина?“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Ревността обаче мя не оставя да мирувам, без да ся явя отчасти полезен роду моему. Π. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 7. — Недейте прави никакво досаждение, нито притеснение народу моему; защото нему и тъй ще му бъде тежко, дето им водя синовете на война. П. Тодоров, МГ (превод), 5. Моята компания умее да се весели, но и да работи добре. Δ Моят клас беше най-силният по успех в училището. Δ Аз и моето семейство очаквахме с нетърпение новото жилище.
4. Който е свързан с мястото, където живее или е родено лицето, което говори, който е свързан с мене. Байлово се казва моето малко и хубаво село. Елин Пелин, ПБ, 5. Благодаря ви, приятели, за доверието, което имахте към мене, и за любовта, която показахте към моето поробено отечество. Хр. Ботев, Съч. 1929, 410. — Отдека си ти? — попитал дядо Коста тоя нови мъченик. — Из Белоградчик — отговорило момчето и закашляло са. — Е-е-е, та ти си из моя велеят [вилает] и из моя градец?— извикал дядо Коста. Л. Каравелов, Съч. IV, 5. А тъй опивах се до вчера жадно / от мисълта за моя роден край. К. Христов, ПВ, 49.
5. Който се отнася до, свързан е с или е присъщ на лицето, което говори, който е свързан с мене. Река ли да извикам в паметта си спомените за моето детство, пред духовния ми поглед на първо място се откроява очертанието на нашия дом. Т. Влайков, Пр I, 19. — Аз бих Ви оставил ръкописа си, но желая да чуя от вашия глас мнението Ви за моята дарба или бездарност. Ив. Вазов, Съч. IХ, 66. Пък и характера на моята работа не ми позволява да се впущам в подробности. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. — Баща ти иска да ма направи подобен на себе си: той иска да убие моята честност и моята совест, иска да ма унизи пред света и пред тебе. Л. Каравелов, Съч. IV, 146. Може би искате / да я сразите / моята вяра / във дните честити, / моята вяра, / че утре ще бъде / живота по-хубав, / живота по-мъдър? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 29. — Не ми задавай ядове, / ядове, тежки дертове, / малко ли са си моите, / деке да туря твоите? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 215. Скъп ми е и неговият, но и моят живот. Δ Моето здраве изисква сериозни грижи. Δ Моята любов е всеотдайна и искрена. Δ Моите успехи се дължат на моя труд и упоритост. // Който изхожда от лицето, което говори. — Аз предварително ви казах, че не разбирам от картини, но щом сте дошъл така или ина че да питате за моето мнение — трябва да призная: аз не виждам на вашата картина никакви младежи, никакви бригадири. Това там изобщо не са хора. О. Василев, Л, 62. Поднасям ви от дълбините на душата си и аз моите най-горещи благопожелания за Новата година. Ив. Вазов, ПЕМ, 12. От този връх над Шезиер, отдето се види лазурното Женевско езеро, изпращам ти моя сърдечен поздрав. Ив. Вазов, ПЕМ, 88. Моят съвет е час по-скоро да заминеш оттук. Δ Извини ме, че забавих моя отговор на писмото ти. Δ Приеми моята искрена благодарност за помощта ти и за добрите думи. l В учтива формула. — Другарю академик, преди всичко моите съболезнования. П. Вежинов, НБК, 32. — Отчаян съм, че му додявам, но противник като него няма в целия квартал. Моите почитания. К. Кюлюмов, ПШ, 27.
6. Който е създаден от лицето, което говори, от мене. Ще отбележа най-накрай, че между песните и стихотворенията в тая Антология има няколко, които съм печатал вече по-преди, но които по непредвидливост, .., съм пропуснал навремето да отбележа, че не са мои, а преводи. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 7. — Позволете ми няколко минути .. да Ви прочета един мой трудец. Ив. Вазов, Съч. IХ, 66. Може моите брошури и да не са харесват някому, но с тях аз ще да дам материал на други, по-достойни от мене хора. Хр. Ботев, Съч. 1929, 406. И аз на своя ред ще си замина, / трева и мен ще расне над прахът, / един ще жали, друг ще ме проклина, / но мойте песни с ще се четат. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 168.
7. В обръщение (към роднини, близки и др.) — при изразяване на хубаво отношение, привързаност, обич. — Да си жив, сине, да си живо, моето момче — казваше старецът и го милваше по главата. Елин Пелин, Съч. III, 84-85. — Ала не, не това искам най-първо от вас, юнаци мои — изви гласа си Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 327. Братя мои, бедни мои братя — / пленници на орис вечна, зла — /ледно тегне и души мъглата — / на живота сивата мъгла. Хр. Смирненски, Съч. I, 58. Разсърди се млади Крали Марко, / па си пита коня отпод себе: / „ Ой те тебе, мой добър конью, / дал не виде Вида дек се скрила?“ Нар. пес., СбНУ ΧΙΙΧ, 14. Но чудно нещо е, читателю мой, човек, който е научен да владее и секи, който са е родил в робство, първият гледа на втория като на същество недеятелно и безчувствено. НБ, 1876, бр. 30, 116. ● В съчет. с чοвек. При фамилиарно обръщение, обикн. към човек, чието име лицето, което говори, не знае или не помни. — Мой човек, наточи вино, сложи на скарата наденици. Тия хора са гладни като вълци. А. Каралийчев, СР, 43. — Виж какво, мой човек! .. На друг няма да я [стаята] дам, само защото си ми симпатичен. К. Калчев, ДНГ, 66.
8. Разг. Като същ. моят, моя м. Съпругът (по-рядко синът) на лицето, което говори. — Когато отидох да целуна света Богородица, той [отец Никифор] ма бутна с лакът .. Очите му светеха като две звезди на небето .. Сърцето ми изгориха тие очи. Истина казват умните хора, че женското сърце е мегко и роховито .. А моят само за пари мисли — съвсем са е обазергянил! Л. Каравелов, Съч. VIII, 17. моята и (съкр.) мойта ж. а) Съпругата (по-рядко дъщерята) на лицето, което говори. — Тя София за нас ли е? Какви софиянци ще станем ние .. Кой е той този, дето ще ни даде жителство, и защо ще ни го дава .. Ама не чува тя моята — жената де. ОФ, 1959, бр. 4551, 2. б) Като компонент на фразеологизми — всичко, което е свързано с лицето, което говори, с неговата участ, съдба. — Ами ти, бай Петре, какво ще правиш, като ти ги [парите] вземем? — Моята е лесна. Ще пробия още една дупка на кожения си колан. А. Каралийчев, СР, 15. — Ти, бате, деца нямаш .. — И ти нямаш деца .. — Моята се още не знае, аз вчера се ожених. Елин Пелин, Съч. III, 147. — Тя е дълга мойта, ама аз накъсо ще разправя. Й. Йовков, ЧКГ, 172. „Тя — моята свърши .. / Ще висна обесен.“ Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. моето и (съкр.) мойто ср. а) Детето (синът или дъщерята) на лицето, което говори. Нека мойто да ме пъди, че не чуждо да ме съди. П. Р. Славейков, БПII, 305. б) Всичко, което принадлежи на лицето, което говори. — Ти ще ми помагаш ли, ще ме храниш ли? .. — Лесна работа е това. Кога от моето, кога от твоето — ще те храня. Х. Русев, ПС, 171. — Приятелите, с които делях моето, не искаха да делят тяхното с мене. Елин Пелин, Съч. IV, 157. — Моето е мое, чуждото — чуждо. Й. Йовков, ПГ, 67. в) Всичко, което е свързано с лицето, което говори, с неговата участ, съдба. — Благодаря, не ме утешавайте, свършено е моето .. Остава ми едно: да умра от глад или да се убия. Ив. Вазов, Съч. IХ, 147. — Кажи, Нина, кажи: какъв смисъл има животът тук, далеч от барикадата, далеч от него! Що за живот е това, моето! Да се живей, за да се животинства —живот ли е то! Пфу! Ив. Кирилов, Ж, 37. г) Това, което мисля, казвам, изразявам като собствено мнение, убеждение. — Помниш ли, .., какво ти казах? Една щерка имам, ще я дам на човек от коляно. Излезна ли моето? К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 386. — Аз си държа на моето. Да им подарим вършините, иначе никой нема да излезе на чегари. Ст. Даскалов, ЕС, 188. — Е, колко пъти съм ти казвал аз! — започна той, като притегли стола си към Матеев. — Стана ли пак на мойто? Тая жена носи покварата в жилите си и в кръвта си! Д. Калфов, Избр. разк., 352. моите мн. Семейството, сънародниците, близките приятели, съмишлениците на лицето, което говори. Сервитьорката: — Ония, моите, верно искат да вървят у Етиопия. Адам: — Кирето и снаата? Н. Русев, П, 129. Как мога да остана тук, докато / тази нощ в гората моите ще гинат. / И той е там .. и той, Ферино .. Не — / аз трябва да ги известя да бягат! Г. Райчев, ЕЦ, 87.
◊ Боже мой! Разг. Възклицание при недоумение, учудване, изненада и под. В тоя миг някъде зад мене се чу хрипкав, задавен от вълнение глас, който прозвуча глухо и страшно в тишината: — Боже мой, та това сте вие? Др. Асенов, СВ, 42-43. Слугата подаде визитна картичка и рече: — Настоява да го приемете веднага, господарю .. —Веднага! Незабавно .. Ах, боже мой, още ли чака вън! Г. Караславов, Избр. съч. II, 310. Моя милост. За маниерно означаване на собствената личност — аз. Молеха ме да им отделя няколко минути и ако моя милост няма нищо против, да им даде по един автограф. Й. Радичков, СР, 176. И за да не седя съвсем айлък, реших да си водя някакви записки, .. Сега виждам колко бедничък е моя милост откъм мисли и преживявания. И. Петров, ОЗап., 65-66. Моя работа <си е>. Разг. Обикн. за отговор — нещо засяга само мен, не искам друг да се намесва. — Аз няма да дойда — каза той навъсено. — Че защо? — Защо? Моя работа — неохотно отвърна Събо. Ст. Загорчинов, ДП, 42. — Вашата незаконна заповед аз няма да изпълня! — А какво ще правиш? .. — То си е моя работа! П. Вежинов, НС, 215. — Я си прибери косата! Какво си я разперила като паунова опашка? .. — Моя работа е как да се нося. Аз мешам ли ти се? Б. Болгар, Б, 43. На мое място. Разг. В положението, в което съм аз. — С други думи — страхуваш се за службицата си. — Страхувам се, защо да не се страхувам? .. — Не разбирам защо ще те гонят от службата! — разпери ръце лекарят. — Ако си на мое място, ще разбереш — отвърна натъртено кметът. Г. Караславов, СИ, 64. — Друга на мое място днес, когато го посрещаха като един цар, би била на деветото небе от драгост, а аз сякаш планина имам въз мене. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 20. Не е моя работа. Разг. Обикн. като отговор — не ме засяга нещо, не искам да се намесвам в нещо. — Такова ли време избрахте да ме карате, господин старши! .. — То не е моя работа! Елин Пелин, Съч. I, 214. Кой е крив, кой е прав — това не е моя работа; аз излагам само моите пътни впечатления. Ал. Константинов, Съч., 221. Ни мой, ни твой. Диал. За дреха — лошо ушита. По моему. Остар. 1. Като вмет. израз. Според мен, както аз мисля, разбирам нещо; по мое мнение. — По моему сега колибари и еснафи трябва да имат само туй пред очи: да смъкнат хомотя на чорбаджиите. П. Тодоров, Събр. пр II, 346. По моему, това [откриването на слънчевото затъмнение] е най-славната победа, която человеческият ум е някога одържал. Д. Витанов, НС (превод), 36. 2. Като нареч. Както искам, според собственото ми разбиране, желание, убеждение. Измених нещо от вашето правописание и го направих по моему. Р. Блъсков, У, 1870, бр. 2, 31. Слуша като с моите. Разг. Ирон. Не слуша, не иска да чуе нищо.