МОКРЀЖ м. Диал. 1. Мокро, дъждовито, влажно време. Конете, кравите и телетата, измокрени от студения есенен дъжд, .., отиваха като замаяни не там, дето трябваше; .. — Бре, че време, че мокреж — каза Тодор. Й. Йовков, ЖС, 100-102.
2. Мокрота, влага. Хайдутите никога не палили огън нощя, спали в тъмнината и в мокрежа. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 64-65. А когато им пипна дрехите и забеляза, че са мокри, изведнъж стана строга и незабавно разпореди: — Я да се преоблечете — ще загинете от тоя мокреж. Сл. Трънски, Н, 174.
3. Пиене, смучене (Н. Геров, РБЯ).