МОКРЀЯ, - ѐеш, мин. св. (рядко) мокря̀х, прич. мин. св. деят. мокря̀л, -а, -о, мн. мокрѐли, несв., непрех. За нещо — мокър съм, възприемам се като мокър; влажнея. Бодко изведнъж усети, че ризата му мокрее под мишците, че е потънал в пот, че е страшна жега. В. Ченков, СНД, 104. Опипвам се — рубашката мокрее / от кръв и пот. Н. Марангозов, ЯВ, 40.
МОКРЀЕ МИ несв., непрех. Получавам усещане за влага, мокрота, обикн. при допир; мокри ми. Краката му [на Янко] сякаш бяха откъснати и той не ги усещаше, във врата му мокрееше паднал между яката сняг. Ем. Станев, ПЕГ, 25.