МОКРИНА̀ ж. Рядко. Мокрота. Тая река, сега многоводна, влачеше бързо мътните си вълни към пролома. По мокрината на бреговете ѝ, облепени с пясъчна тиня, познаваше се, че тя преди ден или два е била още по-голяма. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 27-28. Когато посипването на пръст е веке свършено, тогаз направят от сякоя страна на пътя .. един насипан с камъчета път да не попива мокрини, който да пуща стечната и дъждовната вода да се стича, без да развреди железницата. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 26.