МО̀КРО нареч. 1. Рядко. С влага, с мокрота. Плочите по кея мокро лъщяха. В. Геновска, СГ, 257.
2. С гл. съм, ставам в З л. ед. а) Означава, че някъде има влага. Стана толкоз хладно и мокро, че прибраха воловете в дама. Й. Йовков, АМГ, 155. Днес е мрачно небето, нощес е валяло дъжд, мокро е навън. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. Конниците спряха при Тоша, при него беше и Костадин ловеца, излязъл докато беше мокро още да удари някой заяк. Й. Йовков, ЧКГ, 126. б) Рядко. При лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се усеща влага, мокрота. Не мога да седна направо върху тревата, защото там ми е мокро.