МО̀КРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Правя нещо или някого да стане мокро, мокър; квася2, намокрям, измокрям. Кофите се блъскаха в гривната [на кладенеца], водата се плискаше и мокреше престилките и полите им [на момите]. К. Петканов, СВ, 66. Браздулици пот шарят изгорялото лице на стареца и мокрят опънатата му от напрягане шия. Елин Пелин, Съч. II, 34. Тя се наведе над возглавието на драгите си синове, които лежаха редом. Решеше им с гребен младите къдрици и мокреше ги със сълзи. Н. Бончев, ТБ (превод), 10. Пералнята, .., бе ниска и тъмна. Парата се изстудяваше в тавана и оттам непрекъснато капеха едри тежки капки, които мокреха работниците от главата до петите. М. Гръбчева, ВИН, 112. Кроткио дъжд по-добре мокри. Послов., СбНУ IХ, 200. мокря се страд., възвр. и взаим. И в такива мигове се тръшвах на леглото и неудържимо плачех. Възглавницата се мокреше от сълзите ми. Сп. Кралевски, ВО, 33. Тополчани бяха пияни от радост. Не знаеха как да се държат. Като деца излизаха на дъжда, мокреха се и не се страхуваха от хладния ветрец, който даваше сили на капките. К. Петканов, СВ, 225. „Тодорке, млада робиньо, / хвърли си, мари, детето, / детето, пеленачето, / че щеш пред конче да вървиш, / на конче роса да пиеш, / коня ми да са не мокри“. Нар. пес., СбНУ ХХVIII, 305.
МО̀КРИ МИ несв., непрех. Усещам влага, мокрота, обикн. при допир с нещо; мокрее ми. Овчаря, ако вали дъжд, мокри му; ако не вали дъжд, пече му. Π. Р. Славейков, БП II, 5.