МО̀ЛБЕРТ м. Спец. Триножник, подставка, на която се слага рамка с опънато платно за рисуване. Отива при молберта и работи в силно вълнение; след малко пак захвърля палитрата. К. Христов, А 1944, 310.
— От нем. Malbrett през рус. молберт.
