МОЛДОВА̀НИН, мн. молдова̀ни, м. 1. Мъж от населението на Молдова (феодална държава, съществувала в Североизточна Румъния от ХIV до ХIХ в.); молдованец, молдовец. Добрият молдованин го [Райчо] беше завел при него, защото беше научил, че генерал Азьоров се грижи за българите и че при него живее българинът Христо Палаузов, .. Те посрещнаха Райча с отворени прегръдки. Д. Габе, МГ, 51. „Молдованите разказват, че хаджи Ахмед след ограбванието и изгоряванието на града, .., се оттеглил към Букурещ“. Ст. Ботьов, Κ (превод), 184.
2. Диал. Голям, едър на ръст, но недодялан човек (Ст. Стойков, БД).