МОЛЕКУ̀ЛА ж. Физ. Хим. Най-малката частица от дадено вещество, която може да съществува самостоятелно и е носител на неговите основни свойства, съставена от определен брой еднакви или различни атоми, съединени с химически връзки. Видимото изчезване на захарта при смесването ѝ с вода се дължи на това, че тя се раздробява на малки, невидими частички (молекули), които се разпръсват между частиците (молекулите) на водата. Хим. VII кл, 1950, 50. Вещества с еднотипни молекули, които имат близки размери на градивните частици, обикновено имат и еднаква структура на кристалната решетка. Н. Николов, М, 43. Молекулите не могат да се наблюдават нито с око, нито с оптичен микроскоп; това показва, че размерите им са много малки. Физ. IХ кл, 1958, 4.
— От лат. molecula.