МОЛЀПСВАМ, -аш, несв.; молѐпсам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Заразявам. — Чухте ли вие, че чумата е пак захванала да мори хората? Тя са появила в Анадоллука и молепсала и ингелизите в Лондра. Л. Каравелов, Съч. II, 85. На другия ден всеки мислеше съседа си за молепсан от чума. Й. Йовков, СЛ, 164. ● Обр. Така той изчете много книги, обзет от същинска треска, .., с пламнала от мисли глава, отдаден на страданията си и на оная сладка скръб, която често молепсва юношите и остава за цял живот. Ем. Станев, ИК I и II, 98. молепсвам се, молепсам се страд. Боян, който стоеше крачка далеч от Христа и следеше всяко негово движение, сякаш се молепса от него — извика и стори същото, което и той правеше. Ц. Церковски, Съч. III, 142.
МОЛЀПСВАМ СЕ несв., молѐпсам се св., непрех. Остар. и диал. Заразявам се. — Откога младежта се молепса от заразата на користолюбието? Ив. Вазов, Съч. ХIV, 47.
— От гр. μολεϑω (аорист към μόλεψω).